1. Икономическите групи като реалност в процеса на световната икономическа концентрация Втората половина на 20-ти век е белязана с процеса на засилена икономическа концентрация, който води до възникване на все по-големи и по-големи стопански единици. Най-често като причини за концентрацията се сочат глобализирането на световните пазари, техническия прогрес, нарастването на производителността и съответно на конкуренцията на пазара, което налага отделните участници да обединяват средства и усилия, за да оцелеят или за да мултиплицират печалбите си. Структурата на организационните форми за извършване на търговска дейност съответно се променя в зависимост от актуалната икономическа действителност. Така ако през 19-ти век със започването на индустриализацията индивидуалните предприемачи отстъпват доминиращото място на пазара на акционерните компании, в края на 20-ти век са рядкост единичните независими дружества, а най-често те са част и принадлежат към група от свързани предприятия. Тези групи, наричани икономически групи, са най-сериозните участници на пазара и представляват правно-организационната форма, чрез която оперират водещите световни компании.

Икономическите групи са създание на практиката, а не правно творение. Те възникват като обединения на няколко юридически самостоятелни търговски дружества, обвързани в една функцонална стопанска единица. Икономическите групи отдавна са реалност в световната икономика - от една страна като резултат и от друга страна - като инструмент на концентрацията на капитала. Независимо дали са законодателно регламентирани или не, икономическите групи обективно възникват и оперират на международния пазар. Същевременно обаче икономическите групи са и правна реалност. Доколкото те представляват форма на обединяване на търговци или търговски дружества, те са основани на използването на съответния дружественоправен и търговскоправен инструментариум. Процесът на концентрация се наблюдава във всички развити държави и според преобладаващото мнение постоянно се ускорява. Започнала във втората половина на 80-те години и особено силна в края на 90-те, тази тенденция доведе до масово преструктуриране на голяма част от предприятията в групи върху основата на холдингова концепция в национален и интернационален мащаб. Без да е налице представителен статистически материал, счита се за установено, че в Германия между 75% и 90% от акционерните дружества и повече от половината от дружествата с ограничена отговорност по един или друг начин са групово обвързани. За Швейцария данните сочат, че през 1998г. приблизително 70% от акционерните дружества принадлежат към някой концерн, като от 306 листвани на борса дружества само 89 са били независими. В Съединените щати едрият капитал е организиран в комплексни корпоративни структури, които са дислоцирани в световен мащаб. Според статистика на ООН сред 50-те най-големи опериращи в целия свят мултинационални корпорации 13 са американски...

Пълен текст на публикацията (PDF - 374K)